ръцете дълбаят под очите
гладни
не на наситата казват дните
грозните им тела
деформираните им крайници
двойните им кожи и подкожия
издълбавам
очите са камъни
корозирали скални маси
с вода стичаща се по тях
насълзени примирия
приключени битки
алармите на по-силните
всичко е цветово отразено
флага на недоверието
значката на страха
набелязването
с показалец
без нужда от зрение
зрителна памет и уединение
или разбираш сбора от две
или просто пресмяташ себе си
за дълго
за кратко оставени се избистрят очите
докато не ги накълват
благоразумни и съвестни лешояди.

носачите всъщност са потни жени с тежки тюрбани - търпение
*

ако почерците се погледнат в огледалото
думите ще се отрекат от отраженията си
*


спя в тиха стая
надничаш от прозореца
заключените ми клепачи
напразно ме сънуваш
това не съм аз

---

тайните се раждат в дъждовни дни
когато лежим под карамелени одеяла
докато капките си набелязват нова любов
ние подаваме ръцете си
за да погледаме как настръхват
а после обличаме
гъдела на затоплянето

димът на нашето съществуване
издига красиво
още несбъднато битие
за което само ще пишем в тайните си тетрадки
в тайните си постели ще си доверяваме
кой на какво никога не се е осмелявал

докато се догонват
птици с мокри очи
докато кацат
по влажните клони
докато се преплитаме като меки конци
в карамелено-млечните одеяла
отмивайки ризите си и тези на ближните
да станем голи тела
от вода дим и мистика
тоест нищо и никакви
прекрасна завършена мета-физика

Дъха на студените ръце
пръстите опипващи ръбове
и плътно прилепващи по тях
пасващи
изпускам толкова топлина
през пръстите
събирам толкова студ в дланите
събличат времето
кърпят пространството
но неуверено
но неумело
вселени в думите
ръцете отслабват
по-бързо
изглеждат по-крехки
кадрирани
и лишени от фокус
изглеждат като следи
следвай ръцете ми
ще опипаш хладната ми страна

отвъд е светлина

отвъд хълмовете -
слънцата

отвъд е топлина
и разговор който е толкова приятен
че звучи недовършено
като мелодия от сън
възстановена от ароматните кестеняви коси
на непозната
моментен пристъп пристрастие
и вените се наливат алено


бяг и неотменност

бяг и неотменност

-

нашите спасения
не са истински наши
пий чай
пази се
вдигни се
горе главата
долу лапите
има чудеса
няма невъзможно
никакво отказване
лозунгите
на нашите възможности
са нашите невъзможности
напудрени
с грозно розов руж
за да изглежда
лицето на вероятното
с румени бузи

да се откажем от мръсния въздух
и да го заменим с чист
при все че се задушаваме
от самото усилие да дишаме
нашите малки убежища
са широки трудови лагери
където всъщност отиваме всички
щом пожелаем да ни татуират
с номера си отиват
и умиращите, и оцеляващите
просто сме от една и съща
кръвна група
хаотичната настървеност
да продължим животът
не е ли същата по характер
като самоубийствените
самоатаки
несъгласие с себе си
недоверие в себе си
недоволство пред себе си

понеже се качваме
дебютно на сцена
срещу която
публиката вместо да влезе
е платила да я замести
едно огромно светещо огледало
и така представлението е ослепително
премиерно провалът остава
завинаги като първото силно усещане
после всеки спад е незначително
леко убождане

егото е седнало
в най-удобния диван на света
мисля, че хапва нещо вкусно
и се избърсва в джобовете си
където никой няма да види
където е свободата
за ръцете които избират
нищоправенето
пред деятелството
и само това спасение
си осигуряваме

всички билети са разпродадени
зрителите се отдават
на топлите вечери
в парковете
залутани в спасителните
прегръдки на любовта, тютюна, музиката,
къпане под звездите, препускане и насъскване на мотори...

докато ти играеш
нагърбен със всички роли