пръсти

замислям нещо като хроника на страдащите пръсти
нещо като география от лактите надолу,
нещо като показания на китките, които виждат
какво се случва с десетте пръста, как губят от себе си,
с какво се покриват, къде докосват, с каква сила натискат
изваждат, носят, реагират...
причинител ще си бъда аз самата

...............................

бе остър като амоняк твоят мирис
рано сутрин
бях петно от съня ти
напоено с окислени сокове на страхове
произлязох от твоите нощни деца
с почернели от труд лица
горяли и вдишвали
в рудника на самотата ти
гризали черното под ноктите
като чер мармалад утробен сок
малко разкритие
незасегнати от горчилките

дробове вместо теб лежат
на легло идеално изгладено
пулсират едва
втечняват се
два скалпела в тялото

не ни боли нали
винаги имаме бели кърпи
хирургически конци дълги
без увещания
ние винаги знаем кое е правилно
но епикризите ги печатат шарлатани, "гадатели"

помниш ли поверието
че когато се увеличат
вещиците светът е поел към края си
въобще не знам да броя
и въобще не ги различавам

само теб познавам
от твоя сън се изнизах
мокро петно по чаршафа
амоняк и ликьор

паметта на водата в плътта ти съставям
съставям разливането на тежест по памет

и тази сочност на раздора
която ни кара да разтваряме
устите си широко и лакомо
и това пристрастие
което ни кара да пречупваме
костите на най-малките думи
наострени помежду ни
гняв с който
горчивината
се влива право
във вената на шията
ярко жарко изпъква
а аз се нахвърлям
да му отхапя езика
и спирам
разкъсала само
устните до половина
той казва онова от което боли
до половина
аз го довършвам безкрайно
аз му посвещавам
стихове
може би и трактати
там в близкоизточното/западно
бъдеще време
през което бомбандировките
ще са ежедневие

как се лекува
раната на разстоянието

може ли някой да бележи
къде точно се намира
точката по средата
според която ще се целим
в челата, между очите
или по грешка в сърцата

развържи роклята страх
твърде е стегнала
и без това изтънелия кръст
нека помълчим в знак на примирие
да помълчим мирно
опрощавайки тези които ще бъдем винаги...

=

black is all I see

причерняло е всяка сутрин
черна лъжичка поднася черно кафе
езикът бърза като в лакмус
да провери розовината си в тъмната течност
розовите връхчета се потапят в тъмнина
и се увиват в меко бодливо одеяло
розовина и мрак
в клепачите черни зърна - очи
да живееш чрез аромата си
без движения
олекотено тялото
парфюм с мирис на нощно видение
блуждение на плътта
колко пъти трябва да се извърши
изминаването на една точка
колко пъти на кръст да я пресечем
и да разгръщаме в прегръдка раните си
обичай ближния сближи се с усещането
за превръщение в друго тяло и разум
молитва без отваряне на устните
момиче - разпознавам чертите
на бялата стена са черни
а устата е малина
презрее ли плода ще изтече
сок със блудкав вкус
и очертанието ще изчезне
черно-бял разрез
в центъра на илюзията
черен къс реалност
настъпвам

inspirational

Triss - inspiration

Ваня...
във вторник
съм говореща течност
дори не знам
нямам съзнание
затова дали съм гореща
може би ако се разлея
на белия терикот
ще изстина
ще изстина
в контраста с бялото
понеже със сигурност
ще съм цветна
електрикова даже
като сироп
и ще лепна
- Ваня,
проговарям със своите
два езика единият
разлят до под масата
другия облизал вече стената
-конеца ще се накъса
все някъде, малкият възел
се измъква лесно,
а всяка игла има дупчица,
пък макар и малка - изплъзваш се
и после трета, четвърта глава,
празна църква, кожен стол,
аромат на тамян и гол ананас
в стъкленото око по средата на масата
Ваня, безизразно се римува
накрая с ранимо

Иконите се усмихват свенливо
за да не изглеждат така
четириъгълно тъжни

0

нощ
там където те няма още
е едно тъмносиньо широко легло
с лимони на мястото на телата ни
контрастират с мрачната
обстановка
неестествен аромат
на чисти чаршафи
празни пантофи
никакви вдлъбнатини никакви гънки
очакване

нощ е

кълбенца конци
изрезки ножички
бели хартиени фигурки
чашки от лимони
издълбани кори
восък по стъклата
восък по леглото
кисел вкус по устните
захвърлен пантоф
захар разпиляна
по линиите на килима
нетърпение

униние.

да лежа върху ми и фа единствено
върху съвсем тънък лист влажен

като тревата в гора
след дъжд отрупана с дървени трупи
разрязани мъртви тела с приятен аромат
и тъжен много тъжен вид
с които да си приличаме
по дървесните гъби
голото ми тяло
лежи като мъртво
и соковете му
са изтекли тъмни кръгове
спрели растежа си
пръстен е главата ми
пръстен празен и изгубен завинаги

не стигаше да ме изваяш до кръгло
трябваше просто да ме нанижеш
до безгласност и вярност
до ДА прошептяно

сега моят център може да бъде навсякъде
а това е страшна несигурност
това е космическа неубеденост
във Смисълът

онова девет вековно Дърво
с Девет кръга униние
а в десетия - свят
на мелодии цветове и шепоти
защо ти беше цевта
защо ти беше нужно
да стреляш по него

с остър камък в ръка
издълбаваш символа на стремежа си
но аз не го разчитам
но аз съм
във влажната тъмна гора
сред разсечените тела
и не усещам дразнение

само цветовете се сменят
мракът като пиян съпруг
се прибира и пада над мене
---------------------------------------

Шопен
ме накара да ти разкажа
за мъжът с десет неми кучета
които разхожда
всеки ден в пет
едри черни
с човешки очи
и животинско обоняние
мъжът е блед
слаб
спокойното изражение
свива сърцето ми

кучетата са като негови
предани синове
не се отклоняват от пътя си
не бързат
не излизат извън алеите
душат следите си едно-друго

господарят им
никога не произнася имената им

сам той сяда
на един дънер
с изглед към реката
и погалва онова
което сяда отляво
дали е винаги едно и също
не мога да кажа
понеже всички те са еднакви

с голямата си бащинска длан
докосва го над очите
после с показалец носа и
разхлабва каишката на врата

стои зареян с часове
и все така със спокойно лице
проверява върху часовника си
откъде падат лъчите на слънцето




...

сутрин е вулкан вечер съм аз

Nicola

нещо не върви в слънчевия следобед
говоря прекалено ниско - басово
говоря прекалено силно чуват ме всички
говоря прекалено ниско - басово
исках да кажа високо
исках да кажа бързо
а как да забавя
научи ме
учител ли си ми или ученик
да говоря бавно
се моля
сега
не
сега
да
тогава
винаги
slowly

E.

нещо не върви - ниже се
люспеста сутрин
очите ми няма ги
нанизани на върха
на един конец се люлеят
от пропастта
да бяха направили мост
да си мислех сега
за отвъдност
...
очите ми
едното сълзливо
другото не съвсем
винаги се разминават
в усещанията
някои казваха
че е слепота
други че им въздейства
моята не-увереност
не се знае как се е прикачило
това не с времето
времето не върви
ножици - отрицание
наострени до безкрайност
с острите върхове на гласа си
забождам бавно
изсъхнал цвят в мислите
...

говориш достатъчно
бавно
да науча кръвта си да се стаява
поне за малко

Nicola

поемайки дъх
ще
случайността
на думата
дух
да стисна в юмрук
да захапя
зъбите
на пръстите ми
натискай палците
fast

E.

китката ми превързана
не стискам
изпускам
мамя се понякога
със случайността на думата
нея стискам за гърлото
и вместо да я убия
целувам я
дух...

Nicola

измъкни ме от философията раз-ум-а
раз-уми ме раз-уми ума ми
хвърли ме на кучетата да ме лаята
но не чрез да-тата на не-тата
а чрез
стряскане
трясък

E.

трясък
звучи
като трик
сега
но нали
каза да те
измъкна
от философията
на сега и не-годуванието

кучетата са още палета
и искат да се умилкват
в краката ти
докато не настъпиш едно от тях
няма да пораснат...

Nicola

какво да си мисля
как помагаш ми
водни ли са клепачите
устните ти докосват ли се
няма те
стрелям си в празното

E.

струвам ти празнота
и стрелбата ти
няма ехо
това ли е
какво да си мислиш
за твоят помощник
за твоят ученик
когато той.(тя.не-я) не е ученолюбив
устните са леко разтворени
няма ме
стреляй на посоки

Nicola

през призмите на разговорите
с любимата обеднях на думи
случки и докосване до овца
до непознатата й вълна
ощипване на ръка и кисел вкус
удари с нещо тежко върху нещо тежко
heavy

E.

долина на тютюневи изпарения
сладък тютюн от който
светът се завърта
на детската си пета
и успява да не падне
да не счупи да не навехне
долината на разцъфтяващи
димни цветя
кое от кое по-високи
минаваме през тях
и това е докосване
когато минаваме през едно и също място
това докосване ли е
говоря тихо
но музика е ниско долу
в тютюнево зелената трева
стъпвай на меко...

Nicola

постелка за петата
ще мисля - кон-струирам
на сърцето ти - черна пломба
във върха на пръстите ти
тютюневи димни фабрики

E.

пломбирай черно
покривай
строежите си
с черни наметала
и разтегливи луни
луни пушачки
уморени
от дългото си димене
не дишай от върха
на пръстите ми
ще се отровиш

Nicola

тунел без паузи
бе противоречия
чист тунел
без отпадъци
вземи кофа за
боклук
изсипи я върху
ми
ще продължа
да бъда проводник
на електричество

E.

представих си
тромбон
пълен с вода
сълзите
на господаря му
сигурно ще прелеят
и то съвсем скоро

видях го и го подминах

теб - не

наелектризира
езикът ми
само за да не се
вцепени с болка
само за да не зарасне навътре

сочен е още
жилав e

Nicola

чие тяло ще изпомачка
всичко
чертежи реконструкции дрехи
твърд съм в пръстите
омекотители изливай
възглавници върху тях
полагай

E.

вероятно ще натежи мътилката ми
но тя е мека
но тя е удобна извън мен
само отвътре убива
аз разстилам
омекотен здрач
моето друго тяло

Nicola

казармите ще разрежат новият ти полк
това е друго съобщение
фантазирай за болката на еротиките

въпросът за свръх-активност
свързан съм с машина
прикачена за мен
не казвам къде
молба да ме измъкнеш
която не искам
да удовлетвориш

но устните ти
ме черпят

E.

ние не докосваме тази плът
ако тя не ни е докоснала
без значение от материята
на нейните съставни части
ние сме означили
татуирали букви и цифри
по цялото тяло
и я използваме
да дешифрираме
а всъщност само
измисляме шифър
зад който...е всичко
когато ни няма

Nicola

алената кръв набъбва в устните ти
тих код ги раз-кодира
взривяването на мига в първата минута на вселената
която представлява едни часовник
или спящ часовой
ние организираме убийството му
убиваме написалия за смъртта му

E.

онемял малък зелен будилник
който като малка прибирах
в шкафа
не понасях тиктакането
взирах се в празното му място
и това ми доставяше удоволствие
защото отнемах
спи спи малки зелени будилнико
сега ще спя с отворени очи завинаги

устните - алени
кръвта се свира
във вените и се гуши
затоплена в тях
часовоят дали е предполагал
за всичко това

Nicola

онова което кафето изтърка
в пода на мивката
аленото изплюто
точката запетайката
преди корема ти
по надолу
и по-навътре
в меховете

---

езикът като касичка в която се събират жетони
бъдещето прегризва плътта на презрамката ти
материята е слива с горнището на тялото ти

E.

земята е отрупана
с омекнали презрели плодове
няма значение
дали младо или старо
ще е момичето
което настъпва
на бос крак
очите на кайсиите
...
бъдещето
има само два зъба
еднакво остри
забиват дълбоко
и захвърлят нахапан плода
да изсъхне..

Nicola

изпей ме
като тръба
която чуваш
медена
морава
стъпваща
по босите луни
сладкото от конфитюр
на масата
червено е
роза е малина е

кристал вятър стъклена вода

това си ти и ще те потопя в собствените ти коси
сок портокал манго кайсия вишна
зъбките ти вече са като на жена бели привлекателни
сок и сочност и междуметия на нашите ехтения

E.

пренасям се
сок и вятър
това не са моите коси
това е твоето огледало
но аз се прощавам гърбом
и се изпращам

улавям ръката си
сама се увещавам
моля се на малините
моля се на малките им бодли
да усетя твоя вкус в извивките
на западния вятър…

Nicola

покривалото на тишината (с благодарност към бекет)

покривалото на тишина
стой в коридора
в кабината
подарявам
яйца брашно
смес
твърда смес
яйцата не чупят
но той няма да ги счупи
ще ги съзерцава

E.

покривалото зад тишината
където представлението е свършило
и тя спи върху черупките на яйцата
сънува водопади брашно
тялото й се размърдва
и се чуват пукащите се ...
пукот на бивша цялост
и причинители на малки рани
резки по цялото млечно тяло