-

нашите спасения
не са истински наши
пий чай
пази се
вдигни се
горе главата
долу лапите
има чудеса
няма невъзможно
никакво отказване
лозунгите
на нашите възможности
са нашите невъзможности
напудрени
с грозно розов руж
за да изглежда
лицето на вероятното
с румени бузи

да се откажем от мръсния въздух
и да го заменим с чист
при все че се задушаваме
от самото усилие да дишаме
нашите малки убежища
са широки трудови лагери
където всъщност отиваме всички
щом пожелаем да ни татуират
с номера си отиват
и умиращите, и оцеляващите
просто сме от една и съща
кръвна група
хаотичната настървеност
да продължим животът
не е ли същата по характер
като самоубийствените
самоатаки
несъгласие с себе си
недоверие в себе си
недоволство пред себе си

понеже се качваме
дебютно на сцена
срещу която
публиката вместо да влезе
е платила да я замести
едно огромно светещо огледало
и така представлението е ослепително
премиерно провалът остава
завинаги като първото силно усещане
после всеки спад е незначително
леко убождане

егото е седнало
в най-удобния диван на света
мисля, че хапва нещо вкусно
и се избърсва в джобовете си
където никой няма да види
където е свободата
за ръцете които избират
нищоправенето
пред деятелството
и само това спасение
си осигуряваме

всички билети са разпродадени
зрителите се отдават
на топлите вечери
в парковете
залутани в спасителните
прегръдки на любовта, тютюна, музиката,
къпане под звездите, препускане и насъскване на мотори...

докато ти играеш
нагърбен със всички роли