и няма ветрове там

луната е кръг от дим
устните й димят
кръжа в нея
млечен къс
безтегловен

и няма съскане нито вой там
няма застинала кръв

една светлина ни остана
в която да се пробуждаме
и събираме сетивата си
без нужда от сили
и наставления

сутрин в която
ги няма спомените от бягството
и широкия празен път
сутринта след която
лежа в най-зеленото сърце на света
и прегръщам вълка допреди миг
спящ в сините невидими мрежи
на другите си очи към другите светове

без ориентири

безсловесния свят
разлива сладост от въздишките
на девствените ни гласове

-

звуците на нервен клаксон
отварят кадър по кадър картината
трафик
атрофиралия трафик на делника
в ръцете на недоспали водачи
само един педал се натиска
и буталото почва своя неспирен труд
трудете сте защото трудът е радост
и в него дирете спасение
защото трудът е спасение радост
празник и нищо друго
докато аз лежа с лениви клепачи
и ги усещам влажни
чувам клаксоните
и редя кадрите
три на ширина и три на дължина
разтварят сиво-черна улица
автомобили в безпристрастни цветове
целият неутрал на лозунга "Всички са равни"
си проправя път сакато
седем часа сутринта
сгъстете колоната
пристроете се
посоки разклони
завийте там
тук спрете
знака следете
знака в седем и десет е лъснал от снощния дъжд
в цялата си прелест той забранява
видимост няма и няма


аз лежа и чувам
аз ви чувам
движете се

кадъра ми става все по раздвижен
и все не се решавам на близък план

и все още е рано да си представя
дървото окичено с листенца като звънци
и окъснели звезди които наблюдават мъглата