искам да те наричам с %#*$@1111000099977774 имена.
веднъж си барабан, бас, бийт (от най-тежките)
друг път си монумент от гранит
трети път си звук от ускорение...понякога си само за ден
а след няколко дни правиш цялата вечност да бъде живо създание в празнични дрехи
повелителю на усмивката, изправителен дом, лицето на престъплението
жертвата и ответника, глинен съд, топла кал, в която топя ръце с глъч на малко дете
искам да мога да те назовавам, когато и да си
вътре и да си
вън и да си
присмехи и заплахи отвън да не съществуват
да мога да те прочитам на всеки език и във всяко време
да те посрещам
на летището още когато е нямало летище
на гарата макар да не спира там влака
и до дървото още когато само птичките са знаели къде е

искам да мога да ти казвам "ще ти кажа това" само ако ме държиш за ръка
само ако имаш сили да кажеш че понякога тъкмо това е онова
и аз да разкривам всичко отново не отначало
да познавам въодушевлението така както новороденото го познава
за различни неща - миризми и предположения - плач и успокоение

...
да си покрива на който лягам и млекодайните звезди ме угощават

от всички галактики пия възхита
и разбирам че си ти
отвсякъде и от всички страни които не са ме познавали
които са се въртели и са се любували на хармонията
за която съм била съвсем сляпа
...
и си се докосвал до клепачите ми
без да знам че си ти
наричайки те ... вятър?
мрак? жар? пух? прах? суха ръка? влажна ръка?
трудност?
на езика на есенните листа научавам как е летя
и летя без да го казвам
...

без да ти казвам ме наречи
ме намери, ме посвети в тайната
защото ако не си в тайната не съм в пътя към истината
не си

да усещаш ъглите
докато вървиш
в затворените ти очи
стените са светли и цветни
синьото носи прохлада
а мекото алено те кара
да виждаш любимите части
от нечие тяло
като в сън сън в който
те потапят дните ти и те рисуват
като послушен модел който не мърда

пространството е което диша заради теб
цветята са тези които бързат
да пробият мократа почва
тръпненето на птичката която се мокри
в дъжда и мисли за малките си
е любимата ти картина

безпокойството от което зависи
началото на мира
любовта 
смиреността

следобед в който тежкият въздух
се прибира във водата
облакът пътува към своя нов дом
самотното момиче
откъсва страницата
самотното момче
отпива от чашата

дъждът по ръбовете
докато вървиш
със затворени очи
и обираш капките
защото усещаш
къде точно около
овалното тяло на усещането
са се събрали ъглите

-

[не говори с уморени лица не пътува гратис в очите им
плаща си за всяко повдигане с вежди устни и пръсти]


къс шал е фитила
който все не посмявам
да разпаля до края

.изход.
ключогълтача е стар мой приятел
лудоброяча ми е роднина
идва всяка неделя с петната от чая
и ми казва да внимавам с треперенето


*
не говоря в светлината на питанията
не разхождам мрачните думи навсякъде
само най-хубавите от тях
имат глупостта да излязат
и да разкъсат света на "ние" и "вие"

мили госпожици Сепии, господа Касапи

нещо в мен вие
това не сте вие
умората
е твърде дълга коса
нацъфтяла несресвана от години

разрошете вълните
в правилни линии и пунктири
забранете зоните
от тила до рамото
от рамото до таза
от таза до сгъвката на коляното
уравновесете
и срежете по равно секторите
косата е смъртността на кожата
кожата е смъртността на влагата
влагата е друго нещо
водите режат

водите зашиват

сини шивачи

платове морско сини

очите ми в дъното
сънуват ножиците на Сътворението

а стомаха й се пълнеше със костилки
около нея плодовете ставаха каша
от горещина и тежест
минаваха гарвани и кълвяха
а ръцете й се пълнеха с костилки
около нея гарваните умряха
от болест и тежест
минаваха техните братя и ги кълвяха
а гърдите й се пълнеха със костилки
набъбваха и разтягаха розовата й кожа
минаваха оплаквачки говореха черно
и отминаваха

в градината със отсечените череши

ръбовете на пръстите розовата кожа под ноктите
мека нежна мека никога наранявана
планини протегнати ръце планини
студени и хлъзгави шии
лебеди омагьосани
плават слепи и се заобикалят
по инстинкт
и се заобикалят
така както сушата ги заобикаля
обло оформените земни релефи
както буквите обло изписани
оцеляват хилядолетия
така както
объркания превод
заобикаля истината
и потъва в друга
за да бъдат омагьосани нови думи

друга магичност
ритмичност
хармонията измислената любов измислената развръзка на любовта
страданието и разкаянието и разкаянието и развенчаването

разперила пръстите си
нежните пръсти
никога наранявани пръсти
влиза в ледената вода
и планините гледат мълчаливо
заскрежаването на нежното тяло

нежното бяло тяло

виночерпецо
бъди честен
знаеш че е горчало

груби ръце
звънък смях

*

люпилня: хиляди малки пилета настъпващи се едно друго
с крехките си малки крачка нежно сляпо нежно сляпо
се настъпват и не усещат че не те са това което е същото като тях но под тях

протягам се по-нагоре
рефлексии религия реброто с което ме направиха рибята кост на която ме сплетоха
и така аз съм косата на времето оредяваща и сгъстяваща миговете
която расте надолу и раста надолу не разбираш ли че раста надолу

дълбокото езеро
слепите лебеди

омагьосани

Ой-ла-ила, ой-ла-ула,
кой лежи във тая кула?
В мрак и влага от години
крее там една царкиня.
Но не рухва тоя зид,
изграден от як гранит.
Ханс, не стой като втрещен,
а върви напред със мен!

Девойката Малена
Братя Грим

вътре в следобеда децата спят между страниците на съня в любимата си приказка
точно преди да духнат косъма на лъва, за да се притече на помощ ...

проблясва нещо в стъклото затварям светлината в очите си и я приспивам
до тъмното очертание на топъл черен океан голям колкото зеница, но дълбок повече