и няма ветрове там

луната е кръг от дим
устните й димят
кръжа в нея
млечен къс
безтегловен

и няма съскане нито вой там
няма застинала кръв

една светлина ни остана
в която да се пробуждаме
и събираме сетивата си
без нужда от сили
и наставления

сутрин в която
ги няма спомените от бягството
и широкия празен път
сутринта след която
лежа в най-зеленото сърце на света
и прегръщам вълка допреди миг
спящ в сините невидими мрежи
на другите си очи към другите светове

без ориентири

безсловесния свят
разлива сладост от въздишките
на девствените ни гласове