*

да се родим

в горещата сълза на славея
в отровния сок на японската роза
в синия отблясък на кварцов пясък
докато пищи над пещта
за да стане стъкло
се случва възможното

дори и преди да получим
свидетелства ние рисуваме
техния образ без да знаем
на лист отпечатваме
грубия език, нежния език
силния език, слабия стих
трудността да се изразим

събери в шепата си
слушай с устата си
застани в средата
зелена могила
около нея снежна ливада
и ти си на тази издатина
която наричаш мисъл
тайната неслучайно
лежи във пръстта


напиши ме сега
разтопи ме
така както трябва
аз ще стана
една песъчинка
от кристала
ако знаеш
как да ме съхраниш
след хилядолетия
те ще намерят
частта от мен
която е спяла
с будно съзнание
и е започнала
едно смислено
и нужно изгнание

заради буквите
които танцуват
заради ръцете
които се протягат
една към друга
преди да се наранят
преди да запишат
потъването си в раната

плачът на славея
линеенето на розата
ридание рано сутрин
по изгубеното
по стъкления ръкав
на разума
от който сме се отказали
понеже не можем
да го запретнем
той се троши в краката ни

горчива е песента на славея
горчив е ароматът на розата
слънцето над Япония
мълчалива симфония

е това видение

или прераждане