-

уморих се
да ближа
шума от подметки
разхождащи се
по главната улица
която държа над мен
с двете си вечно разперени ръце

понякога когато врата ми се умори
от тежестта на асфалта и горещината
на триещите се съпротивления
допирам устни
усещам миризмата
бензиновите петна
ми разказват своето черно минало
което се е превърнало в черно бъдеще
просто петно
и аз успокоително целувам
улицата шепна й че всичко
ще се изтрие
и че така трябва да бъде
и все пак
...
уморително е

денем ближа хиляди гласове
и недомлъвки които припадат
по улицата
под формата на билетчета и монети
под формата на загубени ръкавици
и памет в най-различни опаковки
моята участ е нечовешка
защото преглъщам
шума и звъна и всичко което пада
така огъва гръбнака и раменете ми
че... сигурно ще умра ако просто поседна
за да си отпочина

блясъка на разкъсаните секунди
се губи между пръстите ми
и те прикрепят
тази улица
и те усещат гъдел
когато някой някъде
от кръстовищата
се усмихне на изтичащата минута
до срещата му
или когато птиче кацне на стряхата
на някоя спирка и изсвирука
на червейчето че му остава
не повече от секунда...
тогава усещам сърбеж
и притварям очи
улицата ми натежава
дори ако само един гълъб
клъвне твърдо зрънце
неизгладен цимент

и ръцете ми се изпъват
и мускулите ми се напрягат
с брадичка подпирам
цялата улица
отгоре ми
в долната земя
мислите се разпукват
от горещината в тялото
и се разливат
по посока на скрития смисъл
не знам къде се намира

ближа шумовете
улавям ритъма
и всичко това
миризливо
натрапчиво
губене
аз събирам
в очите ми
като в джобове
останали здрави
по разкъсания плат
на стар шлифер

и ако някога
слизаш от автобуса
бързаш
решиш да скочиш
от второто стъпало
пъргаво
на бордюра
знай че в мен
твоята сила
се трансформира
в умора
която ме кара
да бъда неизбежна упора
на тази улица
на главната цел
произволно избраната част
от пъзела
която предопределя останалите
като остава
винаги
най-отдолу