искам да те наричам с %#*$@1111000099977774 имена.
веднъж си барабан, бас, бийт (от най-тежките)
друг път си монумент от гранит
трети път си звук от ускорение...понякога си само за ден
а след няколко дни правиш цялата вечност да бъде живо създание в празнични дрехи
повелителю на усмивката, изправителен дом, лицето на престъплението
жертвата и ответника, глинен съд, топла кал, в която топя ръце с глъч на малко дете
искам да мога да те назовавам, когато и да си
вътре и да си
вън и да си
присмехи и заплахи отвън да не съществуват
да мога да те прочитам на всеки език и във всяко време
да те посрещам
на летището още когато е нямало летище
на гарата макар да не спира там влака
и до дървото още когато само птичките са знаели къде е

искам да мога да ти казвам "ще ти кажа това" само ако ме държиш за ръка
само ако имаш сили да кажеш че понякога тъкмо това е онова
и аз да разкривам всичко отново не отначало
да познавам въодушевлението така както новороденото го познава
за различни неща - миризми и предположения - плач и успокоение

...
да си покрива на който лягам и млекодайните звезди ме угощават

от всички галактики пия възхита
и разбирам че си ти
отвсякъде и от всички страни които не са ме познавали
които са се въртели и са се любували на хармонията
за която съм била съвсем сляпа
...
и си се докосвал до клепачите ми
без да знам че си ти
наричайки те ... вятър?
мрак? жар? пух? прах? суха ръка? влажна ръка?
трудност?
на езика на есенните листа научавам как е летя
и летя без да го казвам
...

без да ти казвам ме наречи
ме намери, ме посвети в тайната
защото ако не си в тайната не съм в пътя към истината
не си