---

в зимата на доверието
обещанието ти - чаша мляко
висяща с конец от единия край на луната
ветровита вечер
в която мен ме няма навън
живея в пуловера си
и плувам в ръкавите си
и дишам в бримката която
се спуска някъде след сърцето
или малко преди
понякога е трудно да се засече
местоположението му
радарите са изстинали и объркани

жонглирам с секундите
играя си на продължителност
едно малко момиче от едно малко видение
кръстих Доверчивост
сега се замислих дали няма да съжалявам
когато приключа любимата си глава
от най-обичната книга

да тръгнеш зимата за Париж
да се завърнеш на улица Брока
припявам си композициите на детинския ми възторг
че не създавам, а пресъздавам
и от това по-хубаво едва ли ще ми остане
:)

топла супа преди лягане
твоето обещание
е чаша мляко
разлюляна от вятъра
без да се разлее ни капка
без да се усъмня
ни най-малко
в топлината ти