прилича на стар мой приятел

напомня стара надежда

в моя дървен костюм Примирение

шепна едвам чуто:

 "Татко Джузепе..."

----

а всъщност си мислим

за правилните дезориентири

и всъщност на тях благодарим

от тях сме измолили

слепотата и любовта си

и всъщност знаем

че един ден и ние

ще искаме да си построим

къща с южна тераса

без значение че ще стигнем само до страничните стълби

какво значение има навеждането от перилата

без изкачването

без дълго трупаната

болка във ставите

бръчица около усмивката

картините с бяло

картините в синьо

довереници на щастието

и единствени живи свидетели

ние сме само едно непрочетено завещание

надежда някаква

че ще дойде онзи който слага печата

законът ще утежни думите

ще позволи самотата

отнасяйки свитъка със желания