да лежа върху ми и фа единствено
върху съвсем тънък лист влажен
като тревата в гора
след дъжд отрупана с дървени трупи
разрязани мъртви тела с приятен аромат
и тъжен много тъжен вид
с които да си приличаме
по дървесните гъби
голото ми тяло
лежи като мъртво
и соковете му
са изтекли тъмни кръгове
спрели растежа си
пръстен е главата ми
пръстен празен и изгубен завинаги
не стигаше да ме изваяш до кръгло
трябваше просто да ме нанижеш
до безгласност и вярност
до ДА прошептяно
сега моят център може да бъде навсякъде
а това е страшна несигурност
това е космическа неубеденост
във Смисълът
онова девет вековно Дърво
с Девет кръга униние
а в десетия - свят
на мелодии цветове и шепоти
защо ти беше цевта
защо ти беше нужно
да стреляш по него
с остър камък в ръка
издълбаваш символа на стремежа си
но аз не го разчитам
но аз съм
във влажната тъмна гора
сред разсечените тела
и не усещам дразнение
само цветовете се сменят
мракът като пиян съпруг
се прибира и пада над мене
---------------------------------------
Шопен
ме накара да ти разкажа
за мъжът с десет неми кучета
които разхожда
всеки ден в пет
едри черни
с човешки очи
и животинско обоняние
мъжът е блед
слаб
спокойното изражение
свива сърцето ми
кучетата са като негови
предани синове
не се отклоняват от пътя си
не бързат
не излизат извън алеите
душат следите си едно-друго
господарят им
никога не произнася имената им
сам той сяда
на един дънер
с изглед към реката
и погалва онова
което сяда отляво
дали е винаги едно и също
не мога да кажа
понеже всички те са еднакви
с голямата си бащинска длан
докосва го над очите
после с показалец носа и
разхлабва каишката на врата
стои зареян с часове
и все така със спокойно лице
проверява върху часовника си
откъде падат лъчите на слънцето
...
