...............................

бе остър като амоняк твоят мирис
рано сутрин
бях петно от съня ти
напоено с окислени сокове на страхове
произлязох от твоите нощни деца
с почернели от труд лица
горяли и вдишвали
в рудника на самотата ти
гризали черното под ноктите
като чер мармалад утробен сок
малко разкритие
незасегнати от горчилките

дробове вместо теб лежат
на легло идеално изгладено
пулсират едва
втечняват се
два скалпела в тялото

не ни боли нали
винаги имаме бели кърпи
хирургически конци дълги
без увещания
ние винаги знаем кое е правилно
но епикризите ги печатат шарлатани, "гадатели"

помниш ли поверието
че когато се увеличат
вещиците светът е поел към края си
въобще не знам да броя
и въобще не ги различавам

само теб познавам
от твоя сън се изнизах
мокро петно по чаршафа
амоняк и ликьор

паметта на водата в плътта ти съставям
съставям разливането на тежест по памет