и тази сочност на раздора
която ни кара да разтваряме
устите си широко и лакомо
и това пристрастие
което ни кара да пречупваме
костите на най-малките думи
наострени помежду ни
гняв с който
горчивината
се влива право
във вената на шията
ярко жарко изпъква
а аз се нахвърлям
да му отхапя езика
и спирам
разкъсала само
устните до половина
той казва онова от което боли
до половина
аз го довършвам безкрайно
аз му посвещавам
стихове
може би и трактати
там в близкоизточното/западно
бъдеще време
през което бомбандировките
ще са ежедневие

как се лекува
раната на разстоянието

може ли някой да бележи
къде точно се намира
точката по средата
според която ще се целим
в челата, между очите
или по грешка в сърцата

развържи роклята страх
твърде е стегнала
и без това изтънелия кръст
нека помълчим в знак на примирие
да помълчим мирно
опрощавайки тези които ще бъдем винаги...