з а в и н а г и
искам
в дивото
в подноктието на подозрението че ще имаме бъдеще по-навътре
от "в нас самите"

недочитам редовете на другите
а ги виждам като на снимка
с всичките им раздирания и кърпения и срутването на къщата
в която те падат заедно с другите но накрая разбират че едвам оцеляват
над затрупаните тела

з а в и н а г и
искам
обратното на тунела
или лицето
на граховото зърно
светлинка малка и кръгла
колкото една стотинка
но достатъчна
да ти дава насока
де ти дава развой
да ти убива
заради самия факт че я има

в толкова плътно тъмно сега

...противоотровно изричам винаги...

завинаги искам
...
говоренето направо
плевенето на тревата
откъсването до корен
смеха и драскотините
риска да прелетиш
като експериментален реактивен самолет
под мостовете които сам си градил
с лентичка отзад на която пише нещо всъщност
по-маловажно от следата която оставяш в небето
във въздуха

искам з а в и н а г и
понеже дишането
е по-важно от писането
и пеенето е по-важно от текста на песента пък дори и да е напечатан
в най-четеното списание на най-чаканата дата в най-закръглената година на земята
когато се суетят с подпечатването на новата харта за свобода граници брегове на морета и права за онеправданите
...

предпочитам пяната на бясното куче
пред захапката на беззъби хора които лаят пресипнало
и хъркат като машини във фабрика
предпочитам
пеенето
и вярното залитане към пороците
отколкото праведност - какичка в сив сукман
с розова панделка на кукуригуто

предпочитам
влагата на езиците
влагата на чуждиците
влагата на новия хоризонт
влагата на водите в които
завинаги е малка хартиена лодка
усмихнала се на бурите