момичето Е. пуши на терасата
черното под очите й е черен гъст прах
пръстите й са слаби и бели
между средния й показалеца една цигара опипва любовта на един човек на момиче което пуши за да се разнесе и да се изгуби в месец май когато всичко се облича в цвят
а хората се разсъбличат малко по малко
момичето Е. мисли не защото гледа напред и не защото се обръща назад
то се влива в гърдите си и отпътува пак оттам и винаги ще пътува от онази точка която оттласква дима нагоре и никога не го връща обратно
"цвете в пепелник" мисли си момичето Е. ... "цвете в пепелник" - си повтаря