дълбая в камъка твърде дълго
поливам го
сънувам младия мъх
крехко излюпен
източват се вече зелените му влакна
от клепачите от челото от усмивката ми
която трае по-малко и от секунда
после ме буди отрезвяваща тишина
пак дълбаене в камъка
пак утаяване на кръвта
изтъняването на костите
изтъркването на китките
изпъкването на онази издатина
която е спряла точно преди дланта
и пак поливането
дъжда
суеверието че мога да го извикам
така както мога и да го спра

вътре в камъка
издължената лодка на съня
ме очаква

празна

на брега на реката

празна