-

потоците заглавията отвръщания от същината лепкавата смъднала умора в очите
приклещени от вглеждането си лъскави мокри клепачи успокоения широки дълбоки ливади
за боси разходки в голите нощи немите птици спят в ръцете ни уморените дървета скланят глави в краката ни и почиват в тревата да ги погледаме как спят да затворим очи заедно с тях
не си спомняме не сме озаглавявали все още нищо и се наслаждаваме на мелодията която пренасяме липсата на сравнения и цялата липса на светлина е елипса е любов без нуждата от страшни вълнения и люлякови букетчета подхвърлени и галени нощем сега е друг мрак уловен в друго дихание под нов знак потоците са все така тихи все така приютяват нозете ни и ги галят с мокри тънки перца сънищата ни са сладка вода нека не бързаме да преглъщаме
устните и страните ни кадифе развързани звезди полетели към приливите
ниски малки цветя ниски малки желания гъдели близости и фантазии
картата на звездите си почива в телата ни
ела