1

събуждам се в празен креват
в края на 1937
сядам в леглото
до него съд пълен с вода
и празна кана
веднага си мисля
"размяна?!"
и лягам обратно
отварям очи
но с отварянето
разбирам че няма промяна

ставам и почвам да преливам от съда в каната
за да мога да направя същото движение на обратно
макар да не е това начинът

измивам ръце и ги избърсвам в чаршафа
няма огледало в цялата стая
на мокрите стъкла са полепнали есенни листа
валяло е през нощта

челото ми докосва студения прозорец
ръцете ми го отварят и изчезват обратно в `07 000 о, о, о,
островът във формата на числото седем е моят сегашен живот
23, 040 , 000, 000 е едно изчисление на маите
и прилича на рождената ми дата 23.04..........
последвана от същите тези нули...
след появата преди и след... чезнещото ми тяло

от всички езици твоят ми е най-любим
речна змиорка
сух камшик
песъчлив праг
от всички езици твоят ми е най-чужд
нечленоразделно тялото ми
не може да произнесе
най-простичките неща
най-кратките форми
са най-сложни
ни го ме
го ни ме
...

момичето Е. пуши на терасата
черното под очите й е черен гъст прах
пръстите й са слаби и бели
между средния й показалеца една цигара опипва любовта на един човек на момиче което пуши за да се разнесе и да се изгуби в месец май когато всичко се облича в цвят
а хората се разсъбличат малко по малко
момичето Е. мисли не защото гледа напред и не защото се обръща назад
то се влива в гърдите си и отпътува пак оттам и винаги ще пътува от онази точка която оттласква дима нагоре и никога не го връща обратно
"цвете в пепелник" мисли си момичето Е. ... "цвете в пепелник" - си повтаря

дълбая в камъка твърде дълго
поливам го
сънувам младия мъх
крехко излюпен
източват се вече зелените му влакна
от клепачите от челото от усмивката ми
която трае по-малко и от секунда
после ме буди отрезвяваща тишина
пак дълбаене в камъка
пак утаяване на кръвта
изтъняването на костите
изтъркването на китките
изпъкването на онази издатина
която е спряла точно преди дланта
и пак поливането
дъжда
суеверието че мога да го извикам
така както мога и да го спра

вътре в камъка
издължената лодка на съня
ме очаква

празна

на брега на реката

празна

аз съм люспа
и дъно на уста
и тунелен път
от гърла
зачервени
пиянски гърла
аз се втурвам надолу
и съм хлъзгава течност
аз се дърпам нагоре
и съм хлъзгава вечност
накъде изкрещя
ти си люспа
а бездънна е мойта уста

откъсваше ли със зъби от пръстите ми
докато лежах мъртва в ума ти

от хълбока ми
с остри зъби
насищаше ли
страха си
че ще се събудя
отвъд
по-чиста от мария
и по-бяла от рая в утробата ми

з а в и н а г и
искам
в дивото
в подноктието на подозрението че ще имаме бъдеще по-навътре
от "в нас самите"

недочитам редовете на другите
а ги виждам като на снимка
с всичките им раздирания и кърпения и срутването на къщата
в която те падат заедно с другите но накрая разбират че едвам оцеляват
над затрупаните тела

з а в и н а г и
искам
обратното на тунела
или лицето
на граховото зърно
светлинка малка и кръгла
колкото една стотинка
но достатъчна
да ти дава насока
де ти дава развой
да ти убива
заради самия факт че я има

в толкова плътно тъмно сега

...противоотровно изричам винаги...

завинаги искам
...
говоренето направо
плевенето на тревата
откъсването до корен
смеха и драскотините
риска да прелетиш
като експериментален реактивен самолет
под мостовете които сам си градил
с лентичка отзад на която пише нещо всъщност
по-маловажно от следата която оставяш в небето
във въздуха

искам з а в и н а г и
понеже дишането
е по-важно от писането
и пеенето е по-важно от текста на песента пък дори и да е напечатан
в най-четеното списание на най-чаканата дата в най-закръглената година на земята
когато се суетят с подпечатването на новата харта за свобода граници брегове на морета и права за онеправданите
...

предпочитам пяната на бясното куче
пред захапката на беззъби хора които лаят пресипнало
и хъркат като машини във фабрика
предпочитам
пеенето
и вярното залитане към пороците
отколкото праведност - какичка в сив сукман
с розова панделка на кукуригуто

предпочитам
влагата на езиците
влагата на чуждиците
влагата на новия хоризонт
влагата на водите в които
завинаги е малка хартиена лодка
усмихнала се на бурите