пръсти

замислям нещо като хроника на страдащите пръсти
нещо като география от лактите надолу,
нещо като показания на китките, които виждат
какво се случва с десетте пръста, как губят от себе си,
с какво се покриват, къде докосват, с каква сила натискат
изваждат, носят, реагират...
причинител ще си бъда аз самата

...............................

бе остър като амоняк твоят мирис
рано сутрин
бях петно от съня ти
напоено с окислени сокове на страхове
произлязох от твоите нощни деца
с почернели от труд лица
горяли и вдишвали
в рудника на самотата ти
гризали черното под ноктите
като чер мармалад утробен сок
малко разкритие
незасегнати от горчилките

дробове вместо теб лежат
на легло идеално изгладено
пулсират едва
втечняват се
два скалпела в тялото

не ни боли нали
винаги имаме бели кърпи
хирургически конци дълги
без увещания
ние винаги знаем кое е правилно
но епикризите ги печатат шарлатани, "гадатели"

помниш ли поверието
че когато се увеличат
вещиците светът е поел към края си
въобще не знам да броя
и въобще не ги различавам

само теб познавам
от твоя сън се изнизах
мокро петно по чаршафа
амоняк и ликьор

паметта на водата в плътта ти съставям
съставям разливането на тежест по памет

и тази сочност на раздора
която ни кара да разтваряме
устите си широко и лакомо
и това пристрастие
което ни кара да пречупваме
костите на най-малките думи
наострени помежду ни
гняв с който
горчивината
се влива право
във вената на шията
ярко жарко изпъква
а аз се нахвърлям
да му отхапя езика
и спирам
разкъсала само
устните до половина
той казва онова от което боли
до половина
аз го довършвам безкрайно
аз му посвещавам
стихове
може би и трактати
там в близкоизточното/западно
бъдеще време
през което бомбандировките
ще са ежедневие

как се лекува
раната на разстоянието

може ли някой да бележи
къде точно се намира
точката по средата
според която ще се целим
в челата, между очите
или по грешка в сърцата

развържи роклята страх
твърде е стегнала
и без това изтънелия кръст
нека помълчим в знак на примирие
да помълчим мирно
опрощавайки тези които ще бъдем винаги...

=

black is all I see

причерняло е всяка сутрин
черна лъжичка поднася черно кафе
езикът бърза като в лакмус
да провери розовината си в тъмната течност
розовите връхчета се потапят в тъмнина
и се увиват в меко бодливо одеяло
розовина и мрак
в клепачите черни зърна - очи
да живееш чрез аромата си
без движения
олекотено тялото
парфюм с мирис на нощно видение
блуждение на плътта
колко пъти трябва да се извърши
изминаването на една точка
колко пъти на кръст да я пресечем
и да разгръщаме в прегръдка раните си
обичай ближния сближи се с усещането
за превръщение в друго тяло и разум
молитва без отваряне на устните
момиче - разпознавам чертите
на бялата стена са черни
а устата е малина
презрее ли плода ще изтече
сок със блудкав вкус
и очертанието ще изчезне
черно-бял разрез
в центъра на илюзията
черен къс реалност
настъпвам

inspirational

Triss - inspiration

Ваня...
във вторник
съм говореща течност
дори не знам
нямам съзнание
затова дали съм гореща
може би ако се разлея
на белия терикот
ще изстина
ще изстина
в контраста с бялото
понеже със сигурност
ще съм цветна
електрикова даже
като сироп
и ще лепна
- Ваня,
проговарям със своите
два езика единият
разлят до под масата
другия облизал вече стената
-конеца ще се накъса
все някъде, малкият възел
се измъква лесно,
а всяка игла има дупчица,
пък макар и малка - изплъзваш се
и после трета, четвърта глава,
празна църква, кожен стол,
аромат на тамян и гол ананас
в стъкленото око по средата на масата
Ваня, безизразно се римува
накрая с ранимо

Иконите се усмихват свенливо
за да не изглеждат така
четириъгълно тъжни

0

нощ
там където те няма още
е едно тъмносиньо широко легло
с лимони на мястото на телата ни
контрастират с мрачната
обстановка
неестествен аромат
на чисти чаршафи
празни пантофи
никакви вдлъбнатини никакви гънки
очакване

нощ е

кълбенца конци
изрезки ножички
бели хартиени фигурки
чашки от лимони
издълбани кори
восък по стъклата
восък по леглото
кисел вкус по устните
захвърлен пантоф
захар разпиляна
по линиите на килима
нетърпение

униние.

да лежа върху ми и фа единствено
върху съвсем тънък лист влажен

като тревата в гора
след дъжд отрупана с дървени трупи
разрязани мъртви тела с приятен аромат
и тъжен много тъжен вид
с които да си приличаме
по дървесните гъби
голото ми тяло
лежи като мъртво
и соковете му
са изтекли тъмни кръгове
спрели растежа си
пръстен е главата ми
пръстен празен и изгубен завинаги

не стигаше да ме изваяш до кръгло
трябваше просто да ме нанижеш
до безгласност и вярност
до ДА прошептяно

сега моят център може да бъде навсякъде
а това е страшна несигурност
това е космическа неубеденост
във Смисълът

онова девет вековно Дърво
с Девет кръга униние
а в десетия - свят
на мелодии цветове и шепоти
защо ти беше цевта
защо ти беше нужно
да стреляш по него

с остър камък в ръка
издълбаваш символа на стремежа си
но аз не го разчитам
но аз съм
във влажната тъмна гора
сред разсечените тела
и не усещам дразнение

само цветовете се сменят
мракът като пиян съпруг
се прибира и пада над мене
---------------------------------------

Шопен
ме накара да ти разкажа
за мъжът с десет неми кучета
които разхожда
всеки ден в пет
едри черни
с човешки очи
и животинско обоняние
мъжът е блед
слаб
спокойното изражение
свива сърцето ми

кучетата са като негови
предани синове
не се отклоняват от пътя си
не бързат
не излизат извън алеите
душат следите си едно-друго

господарят им
никога не произнася имената им

сам той сяда
на един дънер
с изглед към реката
и погалва онова
което сяда отляво
дали е винаги едно и също
не мога да кажа
понеже всички те са еднакви

с голямата си бащинска длан
докосва го над очите
после с показалец носа и
разхлабва каишката на врата

стои зареян с часове
и все така със спокойно лице
проверява върху часовника си
откъде падат лъчите на слънцето




...