в Кръжило всички сме сами
и спим до много късно
не вършим никаква работа
къщите по този край са всички обрасли
с най-упоритите зеленозъби растения
и всичко е хубаво не ти натрапва
изоставеност
като в хубавия свят където всичко е уредено
но постоянно се поправя, размества и прекроява
в Кръжило някой е станал рано
мие очите си със сълзичките на цветята
и не си казва "о, колко чисто е тук, колко е хубаво тук, о, тук природата само каква е, ах, как трябва да я пазя и да я обичам и себе си да обичам и всичко друго, ох, колко е важно да си отговорен за ставащото и неставащото, изобщо да си върха на сладоледа...или на айсберга в зависимост от разположението"
изобщо не му идват тези мисли
човекът ляга в тревата и кръстосве ръце зад главата си
насекомите правят полети и кацат на спокойното му притихнало тяло
в Кръжило лятото е дошло и зеленото е пълно с зелена кръв
и се множи ли множи
погледът е спокоен
стъпките необмислени
раните са естествени
коленете красиви и бели
ръцете са позеленели
и диви
рисуват
описват
стенописи във въздуха
с лъчи и водни струи
с очи
със очи
в Кръжило
хората имат все още
истински свои очи

и няма ветрове там

луната е кръг от дим
устните й димят
кръжа в нея
млечен къс
безтегловен

и няма съскане нито вой там
няма застинала кръв

една светлина ни остана
в която да се пробуждаме
и събираме сетивата си
без нужда от сили
и наставления

сутрин в която
ги няма спомените от бягството
и широкия празен път
сутринта след която
лежа в най-зеленото сърце на света
и прегръщам вълка допреди миг
спящ в сините невидими мрежи
на другите си очи към другите светове

без ориентири

безсловесния свят
разлива сладост от въздишките
на девствените ни гласове

-

звуците на нервен клаксон
отварят кадър по кадър картината
трафик
атрофиралия трафик на делника
в ръцете на недоспали водачи
само един педал се натиска
и буталото почва своя неспирен труд
трудете сте защото трудът е радост
и в него дирете спасение
защото трудът е спасение радост
празник и нищо друго
докато аз лежа с лениви клепачи
и ги усещам влажни
чувам клаксоните
и редя кадрите
три на ширина и три на дължина
разтварят сиво-черна улица
автомобили в безпристрастни цветове
целият неутрал на лозунга "Всички са равни"
си проправя път сакато
седем часа сутринта
сгъстете колоната
пристроете се
посоки разклони
завийте там
тук спрете
знака следете
знака в седем и десет е лъснал от снощния дъжд
в цялата си прелест той забранява
видимост няма и няма


аз лежа и чувам
аз ви чувам
движете се

кадъра ми става все по раздвижен
и все не се решавам на близък план

и все още е рано да си представя
дървото окичено с листенца като звънци
и окъснели звезди които наблюдават мъглата

искам да те наричам с %#*$@1111000099977774 имена.
веднъж си барабан, бас, бийт (от най-тежките)
друг път си монумент от гранит
трети път си звук от ускорение...понякога си само за ден
а след няколко дни правиш цялата вечност да бъде живо създание в празнични дрехи
повелителю на усмивката, изправителен дом, лицето на престъплението
жертвата и ответника, глинен съд, топла кал, в която топя ръце с глъч на малко дете
искам да мога да те назовавам, когато и да си
вътре и да си
вън и да си
присмехи и заплахи отвън да не съществуват
да мога да те прочитам на всеки език и във всяко време
да те посрещам
на летището още когато е нямало летище
на гарата макар да не спира там влака
и до дървото още когато само птичките са знаели къде е

искам да мога да ти казвам "ще ти кажа това" само ако ме държиш за ръка
само ако имаш сили да кажеш че понякога тъкмо това е онова
и аз да разкривам всичко отново не отначало
да познавам въодушевлението така както новороденото го познава
за различни неща - миризми и предположения - плач и успокоение

...
да си покрива на който лягам и млекодайните звезди ме угощават

от всички галактики пия възхита
и разбирам че си ти
отвсякъде и от всички страни които не са ме познавали
които са се въртели и са се любували на хармонията
за която съм била съвсем сляпа
...
и си се докосвал до клепачите ми
без да знам че си ти
наричайки те ... вятър?
мрак? жар? пух? прах? суха ръка? влажна ръка?
трудност?
на езика на есенните листа научавам как е летя
и летя без да го казвам
...

без да ти казвам ме наречи
ме намери, ме посвети в тайната
защото ако не си в тайната не съм в пътя към истината
не си

да усещаш ъглите
докато вървиш
в затворените ти очи
стените са светли и цветни
синьото носи прохлада
а мекото алено те кара
да виждаш любимите части
от нечие тяло
като в сън сън в който
те потапят дните ти и те рисуват
като послушен модел който не мърда

пространството е което диша заради теб
цветята са тези които бързат
да пробият мократа почва
тръпненето на птичката която се мокри
в дъжда и мисли за малките си
е любимата ти картина

безпокойството от което зависи
началото на мира
любовта 
смиреността

следобед в който тежкият въздух
се прибира във водата
облакът пътува към своя нов дом
самотното момиче
откъсва страницата
самотното момче
отпива от чашата

дъждът по ръбовете
докато вървиш
със затворени очи
и обираш капките
защото усещаш
къде точно около
овалното тяло на усещането
са се събрали ъглите

-

[не говори с уморени лица не пътува гратис в очите им
плаща си за всяко повдигане с вежди устни и пръсти]


къс шал е фитила
който все не посмявам
да разпаля до края

.изход.
ключогълтача е стар мой приятел
лудоброяча ми е роднина
идва всяка неделя с петната от чая
и ми казва да внимавам с треперенето


*
не говоря в светлината на питанията
не разхождам мрачните думи навсякъде
само най-хубавите от тях
имат глупостта да излязат
и да разкъсат света на "ние" и "вие"

мили госпожици Сепии, господа Касапи

нещо в мен вие
това не сте вие
умората
е твърде дълга коса
нацъфтяла несресвана от години

разрошете вълните
в правилни линии и пунктири
забранете зоните
от тила до рамото
от рамото до таза
от таза до сгъвката на коляното
уравновесете
и срежете по равно секторите
косата е смъртността на кожата
кожата е смъртността на влагата
влагата е друго нещо
водите режат

водите зашиват

сини шивачи

платове морско сини

очите ми в дъното
сънуват ножиците на Сътворението

а стомаха й се пълнеше със костилки
около нея плодовете ставаха каша
от горещина и тежест
минаваха гарвани и кълвяха
а ръцете й се пълнеха с костилки
около нея гарваните умряха
от болест и тежест
минаваха техните братя и ги кълвяха
а гърдите й се пълнеха със костилки
набъбваха и разтягаха розовата й кожа
минаваха оплаквачки говореха черно
и отминаваха

в градината със отсечените череши