... .

усещам когато ми е студено
безветрие
привечер
в бяла къща
на дълга тераса
човек седнал на дървен стол
свири с китара Valsa pra Biu Roque
знам кога ми е толкова студено
че виждам във въздуха
плавно носещи се
душите на нотите
малки като капчици
полупрозрачни
следват се
и се вричат една на друга
не като хората
съвсем не като тях
знам какво се случва
когато тялото ми настръхне
в още топлата привечер
стоя вливам един лъч
от погледа си във хоризонта
и цветовете се сливат
и човекът с китара
започва меланхолно
да си припява
текста който още не знае

...
стоя изправена
на тази граница
и знаеш ли..
забравям петното тогава
забравям колко рисковано е
да се споделя с другите
и се потапям
в този червен хлад
разбъркал мелодия с мисъл
и притоплил
езика на тялото
дотам
че то се унася
... танцува ...