***

ще ти бъде по-лесно, ако го наречеш кривнала поезия
рано сутрин
думи които обливам
със студена вода от ручея на сърцето си
те потреперват и се притискат една в друга
прегръщат се от уплаха
като съвсем непознати
както децата, когато наистина се страхуват
ще ти стане по-ясно
ако го наречеш
поезия без покритие
без платина, награди и поощрения
гола поезия
съдържания без заглавия
озаглавяващи дните ми
разказващи за пороци и приливи
за многото чистота върху която
правим картините си
безотговорно и много често не на своя език
изповядваме приликите си

ще се увериш в това,
понеже не ме познаваш
ще си мислиш как сядаш до мен
и се вглеждаш в пръстите ми
с пръстите ми се заговаряш...
ново видение
ще си представиш
моето същество като фино бледо присъствие
вдишан блян на малко полско цвете
да израсте още по-дребно
по върховете
на синя безименна планина
твърде високо, за да я изкатерят
за да й измислят име