!

дузини малки свитъци
по пода на стаята й
по-скоро смачкани
от тежкия дъх на дните
или от мрачните пръсти
на стените
които се протягат
когато си искат
тези малки листчета
беше събирала
със години
години записване
години уютни разстрели на мисли
така е добре застанете
сега ще ви снимам
ще стане чудесна фотография
ще бъдете едно малко сплотено семейство
добре преоблечено с красиви дантелени дрехи
а после куршумът
и думите останали без своите
сови-защитници умираха
без да гъкнат
без капка болка
и смисъл разбира се
тайна пир
вечер врана
зелено залиташе в цветовете
зелено в черното
зелено в жълтото
зелено в бялото
и смъртта на думите
поне бе с красиво покривало
последното
оттам нататък
в свитъците оставаха
само онези думи
които не пазеше
за които казваше
че нямали смисъл
че ги пише без повод
че няма нужда от ритъм
и това беше самото откритие
на индивида които обича
да пие от своите мисли
и да гледа дълго
празната чаша
и да пие дълго
от празната участ
на своите най-искрени
бледи остатъци

сега тези свитъци
са по пода
на тъмната стая
тя върви по тях
с босите си крачета
и се навежда
над всяко
и сега сякаш
сега за пръв път
ги открива
когато са вече убити

и решава
ще си направя аз
рокля от тях
мъртва рокля
в мъртво тяло ми трябва
и си раздвижва ръката
над ножицата
и ножицата е фея небесна
започва да ги подрязва
готовите малки свитъци
после с малки кърфици
ги съединява
нещо като второ убийство
но по-сигурно
и така малкото босо момиче
си наумява че омачканото
точно й пасва
на погледа, на косата, на спомена
и се завърта
завърта се на петата си дясна
и пада
под нея малкото гробище
се отваря
и започват изведнъж
да запяват
малкото истински думи
оживели й доизпяват
какво всъщност значат
думите тайна пир вечер врана
думите от които бягаме
и в които погребваме
скрития смисъл
понеже сме безпощадни