-

мога да вкуся от твоята част на нощта
да си отхапя незабележимата част

може да ни погълне мрак
или да ни изхвърли на светло
сияйната суета
самота която ни пуска да минем
един през друг
на много висока цена

с мимики и отражения
аз се отказвам от себе си
предоверявам се
на празната ми постеля
и лягам в гробницата на часовете

чакам те дълго
за да ми кажеш че си се върнал
дванадесет часа
израствам в копнежите си
и после се изпарявам
на сутринта
точно в седем

мога да споделя сянката ти
мога да изтлея в твоята топлина
на въглена на една единствена твоя дума
мога да опожаря целия свян

срамежливо прошепвам
че ще го сторя

ще ми дадеш ли от нежната си ръка
от твоя ръб на света да погледна
после ще се завръщам безкрайно
с примката на любовта около шията

нищо не е по-страшно
от това да остана незабележима
цели четирсет минути
под дъжда на липсата ти