...

сядам и мълча толкова дълго,
че като стана оставям бяло петно
ръце нямам
нямам ръце да го избърша
ето защо ставам
виждам го и пак сядам
и пак мълча
ако се раздъдоря
петното ще се увеличи
не само под мен
а около мен
може би дори
ще се разлее
ще изцапа глезените
пръстите на краката ми
и ще направи локвички
около колегите и познатите
или ще изцапа обувките на тези
които мисля за приятели

стоя и мълча
понякога
те пушат цигари
а аз димя отвън навътре
белодробно изгаряне
наслоява се катран някъде там
но няма изход за пушачите като мен
няма трезвена мисъл

побърква ме това бяло петно
имам чувството че е влажно или пък мазно
или пък е като отровен секрет
всичко това заради мълчанието
което толкова ми отива
и така приятно ме стяга
отвсякъде
не се олюлявам
не се обърквам
не си причинявам
не е от срам
нито от някаква
измислена моя виновност

врата ми е от метални малки пластини
не мога да се обърна наляво и после надясно
не мога да утвърдя или отрека
така ли се казваш - да или не
днес или утре
не мога да се въртя
клепачите ми са сребърни напръстници
със сребърни кончета
тънки тънки кончета
тихи бели жени
от два черни облака
над нашата къща
шият
дъжд
дрехи от дъжд
казвам им "кой ще ги носи? никой вече не носи дрехи от дъжд"
а те се усмихват и се надяват...
и казват "ти ще ги подариш, ако не - ти ще ги носиш"
аз не им отговарям